Много интересни твърдения!
.

  Продължение от: "Кой управлява организираната престъпност в България?! - 1";
.
"Кой управлява организираната престъпност в България?! - 2";
.
"Кой управлява организираната престъпност в България?! - 3";
.
"Кой управлява организираната престъпност в България?! - 4";


  Не само Георги Стоев приема за вероятно съществуването на тайни високопоставени кръгове, които да манипулират повече или по-малко ефективно организираната престъпност в България. Твърденията на Стоев не се отхвърлят и от Димитър Златков - зам.-главен редактор на вестник "Уикенд". Златков е автор на две доста съдържателни и стойностни книги, които разглеждат българската организирана престъпност - "Смъртта на големите босове" (НЮ МЕДИА ГРУП, 2007 - две издания, като второто е преработено и допълнено) и "Войната ВИС СИК" (НЮ МЕДИА ГРУП, 2007).
  В книгите си Димитър Златков не дава много нови подробности относно потенциална съпричастност на Андрей Луканов и Любен Гоцев към възникването на българската организирана престъпност след така наречените "демократични промени". За сметка на това припомня множество факти и съмнения относно персоната на Гоцев. Макар и да е отделено подобаващо място на Андрей Луканов, не е предоставена значителна фактологична информация относно биографията на убития бивш Министър-председател. Двете книги не се ограничават само до Луканов и Гоцев, а разглеждат широк спектър от знакови фигури, чиито имена се свързват с родния "подземен свят". Именно тази по-широка насоченост може да е довела до решението - смятаните за общоизвестни факти около Луканов да се игнорират.
  В книгите си Златков не пропуска още една съмнителна фигура, чиято дейност след промените през 1989-та се преплита повече или по-малко с дейността на Андрей Луканов, а може би и с тази на Любен Гоцев. Става дума за Огнян Дойнов. Нещо повече! Не е пропусната и връзката на Дойнов с особено съмнителни бизнесмени като покойния Робърт Максуел, Григорий Лучански - представян за основател на подозрителната компания "Нордекс" (дали основател е Лучански или бившата КГБ - по този въпрос се спори и днес), Майкъл Чорни (подозиран за връзки с руската мафия, че и с КГБ). Братът на Огнян Дойнов - Емил Дойнов - пък е взаимодействал видимо с "Мултигруп" на убития Илия Павлов. Бил е високоплатен консултант на "Мултигруп - Швейцария". Въобще - много линии водят към бивши и настоящи руски, но и американски официални силови структури. Тези линии обхващат множество области, сред които кражбите на технологии, търговията с оръжие и ... осъществяването на наркотрафика!
  Съмненията на Георги Стоев и на Димитър Златков не се отхвърлят от още един човек. Става дума за журналиста и писател Кънчо Кожухаров. Кожухаров е автор на изключително силно журналистическо разследване относно ограбването на мини "Марица-изток". Въпросното разследване, както и други любопитни особености на българската корупция са отлично описани в книгата "Кой какъв е в българската корупция" (ЛИНГЕЯ България, 2007).
  В "Кой какъв е в българската корупция" Кожухаров не само прави обстоен, критичен портрет на Андрей Луканов, но и очертава, при това доста детайлно, възможният механизъм за създаването (от Луканов) на "червените" милионери. Конкретно е разгледан случаят с небезизвестния депутат от БСП Добромир Гущеров. Гущеров е и член на ръководството на БСП (член е на Висшия съвет на левицата).
  В същата книга авторът излага любопитна версия относно процеса срещу Красимир Маринов-"големия Маргин" и Николай Маринов-"Малкия Маргин" (подглава "ИСТОРИЧЕСКАТА ГРЕШКА": стр. 54 - 62). Според Кожухаров, не е изключено това мащабно управленско рекламиране на процеса срещу Маргините - както в чужбина, така и в родното публично пространство - да не се дължи само на опит да се симулира "борба с престъпността" пред Европа. И Кожухаров, и други все по-усилено започват да подозират допълнителна, скрита цел на тази публичност. А именно - "осветяването" на предполагаемия лидер на така наречения "Кръг "Монтерей"". Отново става дума за генерал Любен Гоцев. За инициатор на "осветяването" е подозиран вътрешният министър Румен Петков. Версията на Кожухаров гласи, че развитието около Маргините резултира от сблъсъка между Румен Петков и кръга "Монтерей" с цел - максимално съсредоточаване на информационните и финансовите потоци на левицата в ръцете на вътрешния министър. На този етап с откроимо влияние над иформацията и парите на БСП разполагат както Румен Петков, така и кръга "Монтерей". Но Петков желае да подчини влиятелния кръг и така да увеличи драстично властта си в "червената" партия.
  За кръга "Монтерей" се предполага, че представлява група кукловоди - бивши представители на ДС, които повече или по-малко успешно манипулират българския политически и стопански живот. Направо може да се допусне, че именно този кръг Георги Стоев визира като сдружението от генерали - кукловодите на организираната престъпност. Кънчо Кожухаров пък ги определя като "сценаристи", които "пишат" програмата, задават задачите на "кукловодите" (тоест - "кукловодите" са по-ниско стъпало в задкулисната йерархия и се подчиняват на "сценаристите" от кръга "Монтерей"). За членове на кръга са представяни Виктор Вълков - български посланик в Хърватия, Димо Кръстинов - търговец, Чавдар Чернев - бивш шеф от столичното градско управление на МВР, Ангел Стойчев - бивш началник на Осмо РПУ в МВР, чийто шофьор до 1988 г. бил бъдещият мултимилионер Румен Гайтански-"Вълка". До убийството на Филип Найденов-"Малкия Фатик" дъщерята на Стойчев живеела със съмнителния бизнесмен (Фатик) на съпружески начала и го дарила с второто му дете. За лидер на кръга "Монтерей" е представян генерал Любен Гоцев.
  По думите на Любен Гоцев, всъщност става дума за събиране на бивши представители на силовите ведомства. Събират ги дружба и общи интереси. Кръгът представлява нещо като дискусионен клуб. Няма идейни платформи, няма конкретни теми, специални въпроси за разрешаване, няма членски внос, нито строги ограничения за членуване. Събранията се провеждат в ресторант "Монтерей" - в столичния квартал "Изток", на улица "Жюлио Кюри" 18. Има събрания всеки Вторник, между 12 и 15 часа. Съгласно разясненията на Гоцев във вестник "Труд" (16 Октомври 2007; стр. 17; "Политиците на прехода бяха неподготвени"), идеята за събиранията била дадена от Виктор Вълков. През 1997 г. Вълков започнал да кани приятели. Първоначално срещите били провеждани в "Крим". Едва след години били прехвърлени в ресторант "Монтерей". Събирането на клуба на 09.10.2007 г. включвало над 20 души.
  Отдавна практиката е показала, че нищо не може да се изключи като невярно, без преди това да е безспорно опровергано от безусловни аргументи и детайли. Същото важи и за подозренията относно кукловодството на кръга "Монтерей". Тези подозрения не могат да бъдат игнорирани с лека ръка. Въпреки това, съществува значителна вероятност Любен Гоцев да говори истината относно точно тези сбирки. Състав от двадесет и повече човека задължително прави вземането на решения усложнено (тоест - групата е твърде многобройна, за да бъде достатъчно ефективна). Освен това, евентуален контрол над организираната престъпност или над произволни други престъпления задължително изисква ефективна конспиративност. Нещо, което не се наблюдава при кръга "Монтерей".
  Ако действително има генералски кръг, който да манипулира организираната престъпност у нас (и/или да управлява тайно политическия и стопанския живот на България) и ако този кръг наистина се събира в ресторанта "Монтерей" - най-вероятно подобни събирания стават инцидентно (не по установен график), провеждат се извън работното време на ресторанта (между 24 и 12 часа, когато "Монтерей" е затворен за клиенти) или поне в помещения, до които нямат достъп външни лица и броят на участниците в кръга задължително не надхвърля 15 човека. Защото почти винаги, когато има формация от 20, 30, 40, 50 човека, част от нейните членове започват да доминират по различни начини при вземането на решенията. Или реалната дискусия се води единствено между най-влиятелните, а останалите представляват само фон, или се формира отделен, по-малък кръг от най-влиятелните, който кръг започва да манипулира по-големия кръг. Така кръгът ще се състои не от формалните 20, 30, 40 или 50 човека, а от реалния брой вътрешни манипулатори.
  Не се ли случи описаното, членовете най-често се изпокарват заради множеството и различни интереси, формацията не може да излъчи единно решение, дейността и` блокира и накрая структурата се разпада. Като пример за описаното може да послужи съдбата на прословутата икономическа групировка "Г-13" навремето. Както мнозина си спомнят, "Г-13" представляваше неуспешен опит за обединение между най-маститите бизнесмени по онова време.
  С написаното до момента проблемите съвсем не се изчерпват. Напоследък започват да си прокарват път все по-основателни предположения, че съществуват поне три групи, съставени от униформени лица, които групи контролират престъпни дейности. Членове на групите са настоящи и/или бивши представители на въоръжените сили (Министерство на отбраната) и/или на органите за вътрешна сигурност и обществен ред (МВР). Болшинството от тези членове са приближени на едни или други фигури от официалната власт на държавата - Президентът, Министър-председателят, лидерите на основните парламентарно представени партии... Групите действат със знанието на висшите управници на държавата, макар и извън контрола на последните. Някои от членовете на униформените престъпни групи разполагат със стабилни чуждестранни контакти. Прокуратурата е запозната със съществуването на групите, но не възнамерява да предприема никакви действия срещу тях (престъпно бездействие).


  Продължава в "ДЪРЖАВНАТА ПРЕСТЪПНОСТ".

Книгите на К. К. нямат никкав стойност, защоот фактите в тях са съшити с бели конци.Съжалявавм, че се подведох по рекламата и си дадох парите.Що ли не се занимава с онова, за което е учил -може би там ще бъде по-добър.

ВИДЯ СЕ, ЧЕ НАПИСАНОТО Е ИСТИНА, УВИ.