Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2007 20:49 - Качество на родното образование ли?! Започва да ми писва!
Автор: theworld Категория: Политика   
Прочетен: 978 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.08.2008 19:15


  Много интересни твърдения!


  Покрай учителските стачки отвреме-навреме, управляващите, като странични наблюдатели, подхвърлят факта, че качеството на родното образование било ниско. Виновни са учителите! Не преподавали интересно! Да приемем, че е така. Но какво да правим с един друг проблем, който също е тясно свързан с качеството на родното образование и за него учителите нямат вина. Става дума за проблема, че УЧИМ ГЛУПОСТИ в училищата!

  Наскоро ми стана любопитна теорията на относителността. По-точно - Специалната теория на относителността. Веднага се снабдих с разнообразна литература по въпроса. То не бяха учебници по физика за 7-ми (изд. 1987 г.) и 10-ти (изд. 1991 г.) клас, "Основи на физиката" за студенти в две части (изд. 2000 г., одобрен от Факултетния съвет на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"), по-малко и повече научни популярни книги като "Пътуване във времето" и "Айнщайн на квадрат" на Йоханес фон Бутлар, "Елегантната Вселена" на Брайън Грийн, "Кратка история на времето" и "По-кратка история на времето" на Стивън Хокинг...
  Чета, чета... Уж разбирам за какво става дума, ама нещо все не пасва! Ясно е, че за да се запази скоростта на светлината една и съща спрямо наблюдатели от различни инерциални отправни системи, времето, линейната дължина по посока на движението и масата трябва да са различни при всеки от наблюдателите. Популярен е примера с влака и двамата наблюдатели - единия във влака, а другия на перона. Влакът (инерциална отправна система) се движи праволинейно и равномерно със скорост v спрямо перона (другата инерциална отправна система). Единия от наблюдателите стои неподвижно на  перона. В един от вагоните, където се намира вторият наблюдател, има лампа, която през равни интервали светва и гасне. Точно, когато вагонът с единия наблюдател и лампата минава покрай втория наблюдател на перона, лампата светва. Един от лъчите се стрелва в посоката на движение на влака. Спрямо наблюдателя във вагона лъчът се движи със скорост c (скоростта на светлината). Логично би било, спрямо наблюдателя на перона лъчът във вагона да се движи със скорост c + v (собствената скорост на лъча плюс скоростта, с която се движи вагона спрямо наблюдателя на перона). Да, ама не!
  Установено е практически, че и спрямо наблюдателя във вагона, и спрямо този на перона светлината се движи с една и съща скорост - собствената скорост c ! Съгласно научните твърдения, времето във вагона с единия наблюдател и лампата, пък и в целия влак, трябва да протича забавено според възприятията на другия наблюдател на перона. Наблюдателят във вагона не усеща абсолютно никакви нередности и смята, че всичко при него си протича съвсем обичайно. Освен аномалия с хода на времето във влака (забавянето на влаковите часовници спрямо часовниците на перона), наблюдателя от перона регистрира и други две аномалии във влака (също - и във вагона с другия наблюдател и лампата). Всички дължини във влака, както и дължината на целия влак, са скъсени в някаква степен, а масата на отделни тела във влака, както и масата на самия влак като цяло, са се увеличили. Последното се отдава на кинетичната енергия, която е трябвало да се изразходва, за да се задвижи влака спрямо перона. От неподвижния наблюдател на перона изразходваната кинетична енергия се възприема като допълнителна маса към масата на влака в покой. Коригираните стойности на масата, дължината и хода на времето се получават посредством уравненията на Лоренцовите трансформации. Ако ги няма аномалиите в движещите се тела, според твърденията в учебниците и книгите светлината няма да може да се движи с една и съща скорост спрямо двамата наблюдатели. Ще трябва да се движи с различни скорости спрямо всеки от тях - нещо, което не се потвърждава от практиката.
  Тук няма да се спирам на интересния момент, че така и не успях да разбера убедително, защо Айнщайн е приел точно времето, дължината (без широчината и височината) и масата за променящи се, при това - променящи се в съответните посоки (времето и дължината в минус, а масата в плюс). Само относно растежа на масата при подвижните тела придобих известни наченки на разбиране, но след малко и те ще бъдат пратени в небитието с един любопитен въпрос! Засега да се утешим с факта, че експерименталните резултати потвърждават описаните аномалии в движещите се тела и заради това учебниците трябва да са прави. Просто приемаме, че съм малоумен и не успявам да осъзная сравнително елементарни неща, независимо по какъв начин са ми обяснявани.
  Все пак, само за целите на статистиката ще се запитам, защо от книгите (пък били те и на безспорни авторитети като Хокинг и Грийн) поразбрах малко повече, а от учебниците - почти нищо?! Но нека не оправдавам слабоумието си (управляващите винаги са прави!). По-добре да се насочим към същинския въпрос!
  Да приемем, че след като влакът се движи спрямо перона - хода на времето и линейната дължина при него се скъсяват, а масата му нараства. Хубаво, но съгласно принципа на относителността на Галилей, възприет и разпрострян от Айнщайн и върху електромагнитните прояви, всички инерциални отправни системи (каквито са влака и перона) са равностойни. Никоя от тях не може да се определи като водеща или привилегирована, спрямо която останалите да се движат. От това следва, че както наблюдателя от перона може да смята влака за движещ се, а себе си за установен на едно място, по същия начин наблюдателя от вагона може да смята себе си и влака за установени на място, а перона с другия наблюдател - за препускащи покрай тях! И ако наблюдателя от перона светне с фенерче едновременно със светването на лампата във влака - всеки от двамата наблюдатели ще смята другия за подвижен, по-къс, по-тежък и със забавено време! Ами сега?! Чие време ще протича по-бавно? На подвижния наблюдател от вагона спрямо неподвижния наблюдател от перона или на подвижния наблюдател от перона спрямо неподвижния наблюдател от вагона?!
  Не е ли по-вероятно забавянето на времето и останалите следствия от Специалната теория на относителността да се дължат на ускоряването и забавянето, които предхождат равномерното праволинейно движение, вместо на самото движенние? Както знаем от Общата теория на относителността, ускоряването и забавянето са еквивалентни (сходни) на типичните гравитационни прояви. А при силна гравитация хода на времето се забавя. И дори ако приемем ускоренията и забавянията на телата за отговорни за релативистките ефекти, пак остава въпросът: Какво ще се случи, ако от статично състояние едно до друго, две еднакви тела (да кажем ракети) се ускорят по абсолютно еднакъв начин в противоположни посоки (накрая да започнат да се отдалечават праволинейно и равномерно едно от друго)? При кое от двете тела времето ще се забави, дължината ще намалее, а масата ще се увеличи?! И така, пропуски в теорията на относителността ли открих или, по-скоро, някои "отговорни" фактори в родното образование не са си свършили както трябва работата?
  Замалко да се комплексирам, че съм много тъп! Все пак, с микроскопичното количество мозък в главата си успях да осъзная, че има там едни премъдри корифеи на знанието и образованието (пребивават в Министерство на образованието и науката), които корифеи трябваше да помислят и за много глупавите като мен!
  Има само едно спасение за родното образование. Да завалят министерски оставки! И министър-председателски, ако се наложи. Крещяща е нуждата, в някой момент Министерството на образованието и науката да си седне на задните части (с извинение!) и да разработи качествени образователни (и научни) програми, съпътствани от изисквания за качествени и изчерпателни учебници, поне за студентските среди. А дотогава - учителите ще са виновни за разгрома на българското образование!


  Продължава в "Кои са истинските учебници!"


Тагове:   образование,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив