Много интересни твърдения!
.

  Продължава от "След убийството на Георги Стоев - време за равносметки!"


  След убийството на Георги Стоев твърденията за наличието на престъпни групи от униформени лица, които контролират и манипулират организираната престъпност в България, звучат все по-автентично и достоверно. И има защо!
  От години се множат свидетелствата, че подобни групи съществуват реално! Още по-интересно - не става дума само за една такава група, ами минимум за три! Кои са те (или по-точно - какво аз съм чувал за тях през годините, докато усилено проучвах този въпрос)?!
  Няма защо да се учудваме, че първата от трите униформени групи е именно разкритата от Стоев. Преди Стоевата смърт бях представил кратката история на описваната от него група по следния начин. С времето сведенията за тази група еволюираха и понеже в почти пълната си цялост тези сведения произхождат от Георги Стоев - може да се приеме, че самият Стоев с времето осъществи известна еволюция в публичното си поведение.
  Първоначално, при взаимодействието си с Христо Калчев, пък и при по-късните си взаимоотношения със Слави Ангелов от вестник "24 часа", Стоев сякаш се опитвал да манипулира своите партньори, включително с помощта на някои неточности в твърденията си. Нещо подобно се наблюдава и при първото гостуване на тогава вече нашумелия "хроникьор на мутрите" в "Горещо" - предаването на Венета Райкова ( 30.06.2007 г.).
  При второто гостуване на Стоев при Райкова (на 02.02.2008 г.), обаче нещата вече са се променили осезаемо. Така е и при гостуването на Стоев в "Сеизмограф" на Светла Петрова скоро, преди да го убият (гостуването беше на 29.03.2008 г., а убийството на писателя - на 07.04.2008 г.). При тези гостувания вече си проличава, че "наследникът" на Калчев е повече или по-малко притеснен за живота си и че се стреми да бъде максимално точен и изчерпателен в отговорите си. Най-вероятно причината за опасенията му е била свързана с отказа на Прокуратурата и МВР да се възползват от показанията му, въпреки че отдавна на всички беше ясно, че той е възнамерявал да свидетелства срещу Младен Михалев-Маджо и че продължава да не е против да свидетелства, ако държавата приеме да се отнесе сериозно и да му осигури безусловна защита. Опасенията от потенциални негови свидетелства, ако Прокуратурата и МВР бяха заработили, може да представляват основен мотив за неговото убийство.
  Съгласно последните изяви на Стоев, не само няма основателни причини да се коригира твърде голяма част от ранните му твърдения относно "генералската" група манипулатори на организираната престъпност у нас, ами и голяма част от по-ранната несигурност в писанията му може да отпадне. Например, възникването на визираните от Стоев униформени манипулатори остава без всякакво изменение. "Генералската" група възникнала около или скоро след така наречените "демократични" промени през 1989 година. Състояла се предимно от генерали, но била оглавявана от цивилен. И този цивилен бил Андрей Луканов. Как по-точно станало всичко това?
  Злоупотреби чрез и извън закона е имало винаги и на всички нива на властта, при това не само в България. Естествено, злоупотреби от най-различен вид и на всички властови равнища имало през цялата история на комунистическото управление у нас. Като се започне от Тодор Живков и неговите роднини и най-близко обкръжение и се свърши със значителна част от обществеността (тогава наричана "народ") - почти не са съществували изключения. Черпейки непосредствено вдъхновение от най-висшето ръководство на страната, с всевъзможни злоупотреби се занимавали почти всички партийни и административни кадри, генерали, полковници и други чинове от службите, МВР и въоръжените сили. Всичко това - още преди настъпването на промените през 1989-та (че и през цялото комунистическо управление още веднага след неговото установяване). Така, в леко коригиран и детайлизиран вид, хипотезата на Стоев за посткомунистическата организирана престъпност може да придобие форма, съобразена с една от две версии.
  Причината да съществуват две версии се крие в неяснота, която се отнася до гастрола на Иво Карамански, на Васил Илиев и на други български спортисти в Унгария и Чехословакия около 1988 - 1992 година. Гастрол, който приключил с така нареченото "Чешко дело" през 1992 година. (Въпросната неяснота представлява източник на раздразнение, чиито основания са описани на това място.) Често на различни места се говори за Чехия, вместо за Чехословакия, но тази държава се разделя на Чехия и на Словакия едва през 1993 година. Карамански и останалите българи са върнати у нас още през 1992 година.
  Неяснотата битува в някои хронологични усложнения относно унгарско-чехословашките "подвизи" на родните престъпници. Според Димитър Златков (в книгата "Войната ВИС СИК"; НЮ МЕДИА ГРУП, 2007; глава "Васил Илиев преди ВИС": стр. 54-55) Васил Илиев заминали за Чехословакия, още през 1988 година. Там той се свързал с Иво Карамански и станал бригадир в неговата банда за авто-кражби, грабежи, побои, изнудване, измами (чуждестранните криминални изяви на самия Карамански имат по-сложна история, която започва още от 1983 година). Според други мнения, а и според твърденията на Георги Стоев и/или на Владо Даверов в книгата "ВИС" (СВЕТОВИТ, 2006; глава IV: стр. 25), Васил Илиев е бил част от бандата на Карамански в Унгария. Като че ли Чехословакия е по-вярната дестинация за установяването на Илиев.
  Пак според твърденията на Димитър Златков (както и според тези на Георги Стоев и/или на Владо Даверов) Илиев се върнал от Чехословакия (Унгария?) по-рано от Карамански. Това станало към края на 1990 или около началото на 1991 година. Карамански бил върнат в България през 1992 година, заедно с останалите членове на бандата си (всичко 22-ма или 24-ма на брой, в зависимост от различните източници). Първата от двете версии, представени по-долу, се базира на току-що изложените твърдения.
  Съгласно версията, с идването в Русия на Горбачов и на неговите "гласност" и "перестройка" през 1985 година, сателитните комунистически режими били принудени да симулират либерализация и "отслабване" на управленската хватка. Тъй като повече или по-малко мащабни злоупотреби съществували и преди това, с така наречената "либерализация" ръцете на вече добре усвоилите безпринципните занаяти "кадри" се развързали допълнително. Нарастналите възможности и апетити за допълнителни богатства и за нови капризи били оправдавани със запазването на стабилността на управлението при "либерализацията". Извратената аргументация гласяла, че за да се запази управленската стабилност по време на "либерализацията", било нужно всепроникващия страх от комунистическото управление да се замени от също толкова всепроникващ страх от върлуваща престъпност! Всички да са наясно, че не могат без властта! Разбира се, престъпните структури, които предизвикват този страх, трябва да бъдат пораждани и поддържани от някой, който разполага с нужните възможности за целта.
  Тук е необходимо да се направи едно уточнение. Много често демагозите спекулират, че престъпността е управлявана от ЦЕЛИТЕ комунистически партии и от ЦЕЛИТЕ държавни силови структури ( у нас - цялата БКП и цялата ДС). Това едва ли е точно така! Може да е имало комунистически държави, в които описаните изродени процеси да са протичали със специалното одобрение на най-висшето ръководство на тези държави, но по-често всичко ставало зад гърба на най-висшестоящите, без наличието на тяхното специално одобрение. Това не означава, че най висшето ръководство не е имало свои си злоупотреби и че не е разбирало оттук-оттам за правеното (освен, ако не е било тотално неграмотно, както в случая с американския президент Джордж Буш-младши). Но най-често (и особено в България) описания тип злоупотреби били направлявани само от части от партийните и силови структури. При това - не особено многобройни части!
  Естествено, възможно е нещата да са ставали с частичното знание и решаващо бездействие на най-висшестоящия политически елит. Но, дори и да са знаели за това, на хора като Тодор Живков им било все едно, защото всичко не се е правело срещу тях или срещу техни близки и роднини, правело се е от техни приближени, а и всички или почти всички тогава били против реалната либерализация на обществения живот. А сега, нека отново се върнем към генезиса отпреди промените на униформената група, за която говори Стоев.
  Загрижените за стабилността на управлението (и още повече - за запълването на бездънните си джобове) ЧАСТИ от партийната върхушка и от униформеното ръководство на службите, на МВР и на въоръжените сили измислили една доста находчива схема. Тук отново се доближаваме по-плътно до твърденията на Георги Стоев.
  Стожерите на "стабилността" разпределили подконтролната им част от криминалния свят на две тясно специализирани категории. Така наречените "тарикати" били работниците, които се занимавали с измамите, кражбите, пласирането на откраднатото, търговията със забранени стоки и с разрешени такива, но нелегално. У нас две места, които се бяха прочули като средища за търгуване с валута, злато, скъпоценности, археологични и нумизматични антики, контрабандни стоки и въобще - всичко, бяха "Магурата" и "Космос". На тези места, пък и въобще в българските криминални среди, доминирали доносниците на ДС, които покрай това си занимание разполагали с известна протекция и "свобода" от законовите ограничения.
  Втората категория се състояла предимно от бивши спортисти (основно борци), които подсигурявали дейността на работниците (крадците и "тарикатите") и ги отървавали от излишните конкуренти. Тоест, от тези от конкурентите, които не разполагали с възможност да се предпазят.
  Цялата тази схема с работниците (крадци и "тарикати") и охраната (бивши спортисти и борци) излязла от родните граници и се разпростряла и в други държави от тогава все още съществуващия комунистически блок. Естествено, всичко това ставало със знанието и позволението на части от политическите и силовите официални структури в другите държави. Най-вече в Унгария и Чехословакия. Мотивите на властите там били сходни, дори идентични с мотивите на родните власти.
  Интересен момент представляват твърденията на Стоев, че престъпните кръгове от българските власти не ограничавали много-много родните престъпници, освен в едно. Имало строга забрана да се "работи" със сръбската престъпност! Изглежда, българските овластени престъпни кръгове са имали споразумение с унгарските и чешките си аналози, но не и със сръбските такива. Или пък унгарските и чехословашките овластени началници на престъпността са поставили подобно ограничение на българските им аналози (което не пречи сръбските престъпници да са пребивавали повече или по-малко необезпокоявано в Унгария и Чехословакия, като следствие от споразумение между унгарските и чехословашките манипулатори на престъпността от една страна и на сръбските такива - от друга).
  Тези от спортистите, които имали по-тесни отношения със службите, бързо се установили като тартори. Нещо такова се случило и с Иво Карамански, който в Унгария и Чехословакия се прочул като страховит и безжалостен тиранин (като "кръстник" бил представян по-късно - след завръщането си в България).
  И така, в един хубав момент настъпил 10-ти Ноември 1989 година и донесъл със себе си едни доста неочаквани промени! Промени, които направили бъдещето непредсказуемо дори и за най-високопоставените властници в страната. Заедно с редица други промени, настъпили някои трансформации и с криминалната и организираната престъпност у нас. По улиците наизлезли множество бивши престъпници и рецидивисти, които се писали политически затворници и така успели да излязат на свобода. Респектът от Народната милиция (преименувана на Полиция) намалял значително, а нивото на уличната престъпност се завишило в пъти. Настъпил истински рай за престъпността. Разцвет на криминалитета, от който не можем да се отървем и днес.


  Продължава в "ДЪРЖАВНАТА ПРЕСТЪПНОСТ - 2";

истинската организирана престъпност е на държавно ниво от хора облечени във власт;
в нарушаването на разрешителни и лицензионни режими и съответно несанкционирането на нарушителите; в действията и бездействията на контролиращи органи; в извличането на права от противоправно поведение при разтворен политически чадър и т.н. и т.н
за всичко това не е нужно да носиш униформа
може да си "прост" кмет на малък "частен" град например ...

Не сте успели да хвърлите поглед на предходния постинг. Там не се ограничавам само до униформените. За мое съжаление постоянно изникват някакви ангажименти и това налага да въвеждам постингите си на части. Естествено, това обърква. Извинявайте за неудобствата, които създавам по този начин.

защо ми се струва, че игнорирате /визирам първия елемент на орг. престъпност/ официалните власти от него и ги разглеждате като покровители;
без тяхно участие много от схемите не действат - вземете едно източване на ДДС например;
всъщност аз твърдя, че овластени политически лица са част от организираната престъпност, както и че прокуратурата в много случаи "си затваря" очичките за това

С изключително удоволствие бих ги описал като непосредствени извършители на криминални деяния! За мое неудоволствие до този момент аз, в своите проучвания, не успях да достигна до убедителни сведения за откровени, тежки закононарушения на овластените (нямам предвид известните случаи с катастрофите и заплахите, предизвикани от Сидеров, опитите на Овчаров да осуети корупционните разследвания на "Топлофикация" и Валентин Димитров-"Топлото" и т.н.). Не казвам, че няма такива случаи. Просто аз, с ограничените си възможности и постоянната липса на време, не успях да открия такива. А и нека не забравяме, че на управляващите не им се налага да нарушават законите, защото могат да ги изменят според интересите си (дори съм чувал за купуването на цели парламентарни комисии). Но напипах нещо друго, свързано с безспорно престъпно бездействие на ВСИЧКИ власти в България! Не просто некомпетентност и некадърност, а безспорно престъпно бездействие! Може да напиша по-нататък за това. Свързано е с една от униформените групи и се спрягат имена като тези на генералите Атанас Атанасов от ДСБ, Тодор Бояджиев, уволнения шеф на Жандармерията Живко Живков и други...

но аз пък стигнах до закононарушения на овластени
/визирам един кмет/ написах куп жалби в прокуратурата и ... ме посрещнаха с думите
"нали знаеш кой стой зад него..."
аз знам, но какво от това
за случая писа единствено в. Пари в броя от 29.02.08
но аз се постарах да научат извън страната, макар че какво от това - хората са изумени и само повтарят "как е възможно" ...
всъщност не съм справедлива - изпратиха искания за становище до МИЕ и МОСВ

Някога, когато научих за едно от най-безпринципните престъпления в България - и аз обмислях възможността да подпомогна властите да разрешат този проблем. Мислех да се свържа с някой прокурор. Да, но след внимателно запознаване с НПК и НК установих, че не само Прокуратурата е добре запозната с престъплението от години, ами и би трябвало да се самосезира по случая! Стана ми ясно, че Прокуратурата няма да предприеме нищо и че ако искам проблемът да се разреши - трябва да действам сам. Ясно е, че ако въобще постигна нещо - ще са ми необходими години. Изглежда, проблемите ни са сходни! И най-вероятно не сме единствените.

Засега единствената рационална стъпка, която виждам е нечий блог (вече съществуващ или новосъздаден) да послужи като място, където да се обединят повече хора като мен и Вас, пък и всички, които биха искали да подкрепят подобно начинание. Въобще - да се получи нещо като обединяването на природозащитниците у нас. Друг изход засега не виждам.

аз продължавам вече 3 години
тези дни сигурно ще има ТВ предаване по случая
но пак казвам - какво от това
нещата са стигнали твърде далеч, за съжаление

На държавните структури им е все едно за съдбата на засегнатите от разните престъпления. Ако самите засегнати не се обединят и не притиснат официалните структури да работят - не смятам, че е постижим какъвто и да било позитивен за обществото резултат (да не говорим пък за резултата спрямо самите засегнати). Въобще, единственият интерес на управляващите се състои в опитите им публично да не се говори много-много за проблемите, а ако все пак "изтече" нещо неприятно - да може да се посочи виновник, който да е различен от тях.

Усилията Ви са похвални, но не мисля, че сама ще постигнете много. Струва ми се, че ако на дадено място се съберат колкото може по-голямо количество хора с общи интереси, те (съвместно) биха могли да произведат нещо ефективно, ако успеят да се разберат и ако координират действията си.

сама нямада постигна кой знае какво
най-много на конкретно лице да бъде търсена наказателна отговорност - но то ще се случи ... кой знае кога.
Макар да ангажирах доста хора да ми помагат, включително и депутати - нещата се движат твърде бавно.
Проблемът е, че цялата история стига до върха на държавната власт и нищо по-долу от това ...
Що се отнася до някакво организиране и координиране на усилията - възможно е и да се случи и дори бих участвала:-)
За мен проблемите са другаде - не в липсата на закони и правила , а в липсата на воля и отговорност за прилагането им.

Още не съм успял да избера подходящия формат на потенциална зона за "срещи" на засегнати и недоволни. Дали да бъде форум или блог, или пък нещо друго?! Желателно е това място да е свободно достъпно за изяви на всички желаещи. Да могат в него да се дискутират подходи и средства за натиск над властта, да се описват истории... По принцип, форумите са свободно достъпни и относително равноправни, но модераторите им може да създават излишни спънки. От друга страна - при блоговете модерирането не е чак толкова ограничаващо, но пък и водещият блог трябва да е нечие притежание, а дискусиите да протичат единствено при мненията. Не зная...

Ако Вие или някой друг откриете вече функциониращо място в интернет, където свободно да се дискутират проблеми около престъпността - бих се радвал да ми съобщите неговия интернет-адрес.

и то е претъпкано - време само да имате да четете
http://www.anticorruption.bg/
но там се публикуват само сигнали, има и коментари,но едва ли е това за което си мислите.
Може би блог с тема и после дискусия или нещо подобн
Все пак за един блог е нужно около 4 месеца време, за да бъде забелязан.
Аз направих друго - дадох адреса на блога си на
политици, журналисти, администратори от някои министерства, следователи и знам, че го четат!
Така имам възможност да им кажа, това което искам.
Периодично им пращам и линкове с по-интересните неща или с това което ги засяга.
В руското пространство конзолата/матрицата/софтуера позволява организирането на дискусионни виртуални клубове в рамките на пространството, но тук е неприложимо.
Трябва да Ви кажа, че за времето, през което съм в пространството установих, че има не много -около 20 съблогери, които биха участвали сериозно в такова нещо - повечето са юристи, струва ми се /не мога да съм категорична т.к. много от участващите са силуети - сигурно си имат причини за това/.
Все пак блогът е най-лесното и най-бързо осъществимо начинание. Страницата изисква много повече ресурс. как обаче ще бъде достъпен за всеки, който иска да пише. Може би някой трябва да се заеме с модерирането и да дава права на достъп при поискване за публикация - нещо такова си го представям. Вие как гледате на това?

Дори и да е блог, при всички положения трябва да се изключи всякакво модериране. И след като ще е блог, не виждам пречки да е тук (в blog.bg).

Би могло въобще да не се ползва мястото за постинги, а само това за мненията и мненията да не бъдат ограничавани. Вие, аз и всеки, който пожелае, да може да постави в блогрола си препратка към този нов блог.

Относно участниците - техния брой не ми се струва особено важен. Никой не трябва да бъде ограничаван откъм участие, но колкото по-осведомени откъм правната страна са участниците (независимо колко малък е броят им) - толкова по-добре. А рано или късно високото качество на дискусиите би довело и до високо количество и дори до интерес от страна на медиите.

Открай време ми се струва, че само конституционни промени в посока към задължителни и чести референдуми в рамките на един управленски мандат биха могли леко да подобрят положението в страната (особено, що се отнася до отговорността на управляващите). Така че, колкото повече юристи, толкова по-добре!

а достъп до публикуване, знаете, че това става с логване
но то всъщност може и като коментар
все пак някой трябва за "води" темите, макар и с по 2-3 изречения
а за законодателни промени - аз съм "за"
добре, ако имате амбиция за подобен блог, дайте да го направим, не е трудно, помислете го все пак още ден-два и ... старт

Имам един свободен блог, който планирах за друго, но нищо! После ще си направя нов. Вече го сложих в блогрола си. Адресът е http://experimenty.blog.bg

За съжаление след малко ще се подготвям за пътуване и няма да мога да участвам особено пълноценно преди края на следващата седмица. Само ще го пригодя за набелязаните цели.